В първия момент си помислих, че е някаква нелепа шега като видях миграционният полицай да се приближава бързо и да казва „Хей, ти, защо си ми седнал на мястото, бе, това е моето място!“. Но после … Двамата души, с които провеждах адвокатското свиждане в СДВНЧ, бързо се изправиха на крака и замръзнаха, а „полицаят“ с яко телосложение продължи да вика „Ти си мръсен! Тук сядам аз! Ти не можеш тука да сядаш! Ти ще стоиш прав! Тя (за мен, адвокатката) може да е седнала, но вие ще стоите прави!“ Усмивката ми замръзна. Промълвих „Няма как те да са прави, а аз да седя“. Полицаят, с още по-висок тон: „Как няма как! Тук седя аз! Аз се къпя, те са мръсни! Като искаш, води си ги у вас да ти сядат!“
– Това не е Вашият дом!
– Не е моят дом, но е моето работно място!
Страх беше сковал отвътре сърцето ми, но, без изобщо да мисля, се видях да се изправям и се чух да казвам на достатъчно висок глас, точно пред лицето на полицая с телосложение близо 2м/над 100 кг.:
– Не, сега тук е МОЕТО работно място, защото тук сега се провежда адвокатско свиждане! Вашите колеги ме доведоха тук. Ако имате нещо против, отидете и разговаряйте с Вашия началник.
Изненадващо и за мен самата, огромният мъж направи крачка назад и излезе от стаята.
Двамата души, с които имах адвокатско свиждане, все още стояха прави и мирно. Аз също.
– Седнете, не се притеснявайте. Да продължим.
След малко същият полицай отново влезе в стаята. Видя, че и тримата сме седнали, седна на бюрото си и започна нервно да тропа с мишката на компютъра. Поглеждахме към него, а той седеше и ни гледаше с неотклоняващ се поглед, право към нас, заплашително. Около 20-та минута като че ли вече свикнахме с този начин на работа и вече леко се отпуснахме и го игнорирахме. Полицаят стана от мястото си и за втори път излезе от стаята. Настъпи облекчение. Мир. Няма заплахи или непосредствена опасност от физическа саморазправа. Промълвих: „Страх ли Ви е? Може ли да Ви направи нещо, когато аз си тръгна?“. Г-н К., учител в своята страна на произход, отговори: „Не. Тук сме от осем месеца. Свикнали сме.“ …
- Log in to post comments